Приходи

Този пост надгражда върху основната философия, заложена в блога, и в него ще се опитам да дам полезни насоки за това как да увеличиш своите приходи. За съжаление, едва ли ще има нещо тук, което да не знаеш от собствен опит. Нека бъдем честни, ако беше лесно да изкарваме повече, щяхме да го правим нон стоп. То, обаче, не е, затова се получава така, че се задържаме около определено ниво на приходите.

Ако все пак искаме да надминем това ниво, имаме два основни варианта:

1. Да работим повече като, например, си намерим втора работа

2. Да се преквалифицираме, за да си намерим по-добре платена работа

Тези варианти, обаче, са трудни. Те изискват инвестиция, саможертва, опити (може би и провали), постоянство и други подобни не-лесни неща. За щастие, има и добра новина. Тя е, че е доста по-лесно да намалим разходите си, отколкото да увеличим приходите си.

Основна част от моята работа включва подготвяне на документи, които се използват от бизнеси, за да определят цената на активите, които купуват / продават, и от финансови институции, за да дадат финансиране за съответната транзакция. Един от елементите, които определят цената, е бизнес планът на мениджмънта. Той обикновено е съставен от инициативи, които ще увеличат приходите в бъдеще и такива, които ще намалят разходите.

Е, ще го кажа накратко, на растежа на бъдещите приходи се гледа много по-скептично, отколкото на бъдещите спестявания. Просто върху разходите мениджмънт тимът имат много по-голям контрол. В личните финанси е приложима същата логика – сам можеш да повлияеш много повече върху намаляване на харчовете си, отколкото върху увеличаване на приходите си. Можеш да прочетеш повече на тази тема в поста ми за спестяванията.

Все пак, увеличаването на приходите е възможно. По-долу споделям своите виждания за елементите, върху които можем да въздействаме, за да накараме това да се случи. Ако вече си наясно с тези елементи, може да прочетеш поста ми за избор на (нова) работа.

Моята „формула“ за приходи

Преди за продължа искам да уточня, че нататък ще говоря за активни приходи, т.е. тези, които изкарваме като инвестираме собственото си време и усилия и в резултат изкарваме пари. Пасивни приходи, които генерирахме от акумулирането на инвестиционни активи, са предмет на следващ мой пост. 

В моя опростен свят съществува следната „формула“: 

Време * Умения * Решения * Контакти * Късмет = Приходи

Ако искаме да изкарваме по-високи приходи, трябва да „повишим“ някой от елементите във „формулата“, за да получим по-добър резултат. Искам да отбележа, няколко разлики в относителната важност на елементите по-горе:

• Време – дава резултат веднага. Освен това, компенсира недостига на умения или късмет. За мен това е най-ефективният и сигурен начин да започнем да генерираме по-високи приходи

• Умения (талант, образование, квалификации и опит) – дават резултат в рамките на поне 1-3 години, не веднага. Опитът е по-важен от образованието и квалификациите, но и по-труден за натрупване

• Решения – трябва да бъдат взети, за да дадат резултат (очевидно е, знам, но много хора около мен като че ли бягат от отговорността да вземат решения, защото може да се окажат „грешни“). Освен това, трябва да са навреме и не твърде рискови, за да имаме толеранс към „грешки“

• Контакти – спестяват време и усилия. Освен това, ни помагат да вземаме повече „правилни“ решения

• Късмет – с постоянство той в крайна сметка ще се обърне на наша страна

Ето как прилагам „формулата“ в личен план:

• Когато искам да увелича своите приходи, първо се опитвам да отделя повече време (на съществуващата ми работа, втора или в търсене на нова).
• Ако това не решава казуса ми, разглеждам какви решения съм взел (или не съм взел!) и дали те не ме ограничават (ангажименти извън работа, да търся ли втора / нова работа, какво бих пожертвал в името на допълнителните доходи, къде да живея, с кого, как и т.н.).
• Ако все още имам казус, се обръщам към колеги, приятели, познати и непознати за съвети и помощ.
• В процеса дотук трябва вече да ми е много ясно дали уменията ми са пречка или просто ми трябват повече опити, за да успея. Новите умения изискват време, така че искам да съм сигурен (доколкото е възможно), че ще са ми полезни.
• Късметът ми е важен, но ако липсва, правя опити, докато не се появи отново. Нататък в поста разглеждам тези принципи в повече детайли.

Време

Както вече споменах, за да изкарвам повече, най-бързият и „лесен“ вариант за мен е да отделя повече време. По мои наблюдения тези около мен, които изкарват най-много, обикновено стават рано сутрин (напр. 5 часа), лягат си късно вечер (напр. полунощ) и прекарват голяма част от деня си в работа. Аз не съм чак толкова краен, защото организмът ми има нужда от поне 7-8 часа сън, за да функционира, а и търся повече баланс в живота си. Въпреки това знам, че ако имам желание да увелича своите приходи, винаги мога да инвестирам повече от личното си време в работа. 

Времето компенсира нивото на уменията ми. В много отношения аз съм по-малко талантлив, знаещ и опитен в сравение с мои колеги, например. Тъй като, обаче, аз инвестирам повече време от някои от тях, успявам и да се развивам по-бързо (което се отразява благоприятно и на моите приходи).

Малкълм Гладуел смята, че човек става експерт в дадена област след като инвестира 10 хиляди часа работа в нея. Нека приемем, че това е наистина така. Това значи, че ако работя по 10 часа на ден 250 дни в годината (за по-лесни сметки), ми трябват 4 години. За някой по-голям работохолик с 14 часа на ден 365 дни в годината, същото ниво ще бъде достигнато само след 2 години (такива хора трябва да внимават да не прегреят – burnout). Съответно, ако от 8 часа в офиса реално работя продуктивно 4, а другите са за социални мрежи, кафета, цигарки и т.н., мога да съм “експерт” след 10 години (при 250 работни дни от годината).

Постоянство

Времето е важно и от друга гледна точка, по-скоро свързана с постоянството. Една от любимите ми истории е на мой познат (българин), който е правил MBA в Харвард. Неговата цел след това е била да започне да работи за хедж фонд. Всичко прекрасно, но на тези места имат интерес основно към много умни хора (т.е. като него), но завършили математика, физика и подобни (т.е. не като него). Банкери, финансисти и икономисти не са им толкова полезни за анализа на огромни обеми от данни и изработването на комплексни модели.

Е, моят познат е бил решен, че това няма да го спре. В моето обкръжение повечето хора подават документи на 10-20 места, за да си намерят нова работа. На него са му отказали работа на над 70 места преди да му предложат позиция. Макар че неговото ниво е много различно от моето и, може би, от твоето, мисля, че всички можем да се замислим дали сме дали всичко от себе си преди да си кажем, че нещо няма как да стане.

Какво можеш да направиш днес и сега:
Ако работиш почасово, се опитай да вземеш повече часове / смени. Ако си на пълен работен ден или не можеш да вземеш повече часове, потърси втора работа. Не е срамно да работиш по 50, 70 и повече часа на седмица, противно на това, което смятат някои хора около мен, може би и около теб. Ако не можеш да намериш работа, продължавай да търсиш. Ако подадеш документи на поне 20 места и не става, потърси съвет защо не става. Опитвай, докато не стане. Ако искаш да работиш по-малко и получаваш повече, продължавай да четеш надолу за уменията.

Умения

Уменията са друг важен фактор за генерирането на приходи. Тук става въпрос за талант, образование (най-вече висше), допълнителни квалификации и вече натрупан опит. Нека се задълбочим малко.

Талант

Аз вярвам, че всеки от нас има определени дарби и таланти. Само не съм сигурен дали всички успяваме да ги открием и доразвием. Разбира се, ако имаш силно изразен талант и знаеш как да го монетизираш (т.е. да правиш пари от него), няма защо да четеш този пост. За останалите като мен с ниско или средно изразени таланти нещата надолу са релевантни.

Образование

В България, като че ли, хората около мен винаги са смятали висшето образование за задължително. Моето лично мнение е, че ако средният ни успех е нисък (например, изкарваме изпитите с тройки и не ни е интересно), най-вероятно не развиваме знанията и съответно уменията, които след това да ни помогнат да генерираме по-високи приходи в сравнение с човек със средно образование, например. Според мен е по-добре да използваме времето и усилията си, за да си намерим работа по-рано и там да се развиваме.

В Англия става все по-популярно компании да наемат хора без висше и около мен има не един и два примера за “успели” само със средно образование. Щом се случва на запад, по мои наблюдения, ще стигне и до България, ако вече не е. Гаранции, разбира се, няма, но е хубаво да знаем, че има подобни примери и да решим дали и ние искаме да сме един от тях. 

Средно или висше

Друго важно съображение е какво точно очакваме от образованието. Без да се опитвам да се правя на педагог, какъвто не съм, за мен основните цели на средното образование са да ни научат: 

• да се придържаме към определен график (на ставане, лягане и т.н.)
• да развием концентрацията, паметта и общата си култура
• да научим как да се държим сред хора и да градим връзки с тях
• да усетим какво е стрес / притеснение и как да се справяме с тях

При висшето образование има една идея по-голяма специализация. В най-добрия случай си избираме такава специалност, че след това тя да ни даде тласък в кариерно отношение. Ако не си изберем такава, след това ще трябва да инвестираме време да наваксаме. Това не е голям проблем, особено ако сме се старали в университета и съответно сме развили умения, които са приложими в най-различни сфери, например:

• изграждане на критическо мислене и собствено мнение, базирани на ясни и защитими доводи – може би най-важното, което аз взех от своето висше
• управление на комплексни проекти в сравнително автономна обстановка – например, сами решаваме кои лекции и семинари да посещаваме и какви учебни материали да ползваме, но след това трябва да си вземем изпитите
• справяне с големи обеми материал, който не можем изцяло да изчетем, изрешим, камо ли запомним
• работа под стрес – не съм чувал за изпити, които да ни дават “достатъчно” време да помислим внимателно и решим всичко, в повечето случаи се оценява какво можем да постигнем в рамките на ограничено време и с недостатъчни ресурси
• създаване на контакти, приятели и познати, с които в бъдеще да си помагаме

Квалификации

Квалификациите са силно ефективен начин да качим ниво или сменим кариерата си. Те често могат да бъдат взети успоредно с ходене на работа и дават по-задълбочени умения от висшето образование, което обхваща по-широк набор от знания и умения, но на по-повърхностно ниво. Добрите квалификации обикновено са и доста скъпи, но цената им е висока, защото и ползите са такива, когато ги приложим успешно.

Когато започнах работа, беше задължително да изкарам квалификация за управление на проекти. Ученето и изпитът бяха изцяло дигитализирани, така че се занимавах вкъщи след работа. Отне няколко седмици, но ме научи на много по-практични умения от университета. На първия ми проект в работа след това можех директно да поема определени отговорности и горе долу да имам идея какво правя. 

Много хора около мен са изкарали счетоводни квалификации. Това не е защото си мечтаят да станат счетоводители или одитори. По-скоро е, защото им дава сигурност, че винаги ще има търсене за техните умения (всяка компания има нужда от счетоводител) и че никога няма да паднат под определено ниво на заплащане (само кадри с определена квалификация могат да изпълняват работните задължения, което ограничава броя “способни” хора и съответно държи заплатата им над минималната). Освен това в по-голямата част от случаите за финансови директори се търсят хора със счетоводна квалификация.

Тук отварям скоба, че може да си много квалифициран в определена област, но ако търсенето на подобни кадри е по-ниско от предлагането, това най-вероятно ще има негативен ефект върху заплатата ти. По мои впечатления, в момента в България има недостиг на кадри от шофьори и строители до ИТ специалисти. Имам приятел, който дава повече пари на заварчиците си, отколкото получава друг мой приятел с висше от Англия и работещ за международна компания в България. Моят съвет е да се квалифицираш в сфери, където има високо търсене и ниско предлагане.

Опит

Както вече споменах, няма по-ценно от опита, но пък той е и най-труден за натрупване. Опит събираме и от образованието си, квалификациите си, хобитата си и т.н., но този, който има най-силно влияние, е от работното място. Затова и смятам за ненужно да влизам в повече детайли тук.

Какво можеш да направиш днес и сега:
Разбери точно какви умения се изискват от теб, за да минеш на следващото ниво и да увеличиш своите приходи. Прецени кой е най-добрият вариант, за да натрупаш тези умения – образование, квалификация или повече опит на работното място. Ако не си сигурен, питай – близки, колеги, познати, а също и непознати. Най-лесно е да намериш някой, който вече е постигнал това, което ти гониш, и да последваш примера ѝ / му. Доста по-сложно е да преоткриваш топлата вода.

Решения

Повечето хора около мен, включително и аз, сме много консервативни. Не обичаме рискове. Не преценяваме добре дори малкото рискове, които поемаме. Трудно и бавно вземаме решения, съответно изпускаме възможности и ни отнема дълго да „научим“ това, което ни пречи да успеем. Ако сгрешим, ни е срам и се демотивираме. Това е рецепта за неуспех.

Рецептата за успех е точно обратното. Вземаме решения бързо. Ако сгрешим, се поправяме и опитваме отново. Мотивирани сме от това, че с всяка грешка научаваме повече и ставаме по-силни и безстрашни. Поемаме премерени рискове, които ни дават свободата да „грешим“. Никога нищо не е „на всяка цена“, но даваме всичко от себе си, за да се получи.

Вземането на решения е строго индивидуален процес. Аз съм аналитичен и търся „рационалност“, мои близки са емоционални и слушат интуицията си. За мен е без значение как се стига до решения, стига факторите по-горе да са налице и въпросният метод да работи за теб.

Какво можеш да направиш днес и сега:
Дай си срок за всяко едно от решенията, които трябва да вземеш. Придържай се към тези срокове. Рискувай толкова, колкото си готов да загубиш.

Контакти

В България често им казваме „връзки“, но предпочитам „контакти“, която не е натоварена с негативни конотации. Уточнявам, че не съм фен на поставени хора, които не са подходящи за позициите си, но ги задържат, защото имат някого зад гърба си. От друга страна, от опит знам, че най-силните тласъци в кариерата ми са били благодарение на хора, които са повярвали в мен. В моите среди най-често им казваме ментори или спонсори. Разликата е от земята до небето между това да се луташ, търсейки пътя, и някой просто да ти отвори очите, подаде ръка или свърже с правилните хора. Има много материали за това как да развиваме мрежата си от контакти. Аз няма да задълбавам в тази насока, но ще дам пример.

За едно мое проучване стигнах до главния архитект на София. Преди това минах през кметове и архитекти на районните общини, ръководители на ВУЗ-ове, БАН, НПО-та, фондове, бизнеси и кой ли още не. Всичко се получи с постоянство, добри обноски и малко тактически способи за умилостивяване на охрани и секретар(к)и. Не е кой знае какво, но нямах подходящи контакти и затова търсех нови. В крайна сметка намерих информацията, която ми трябваше. Щом аз успях, значи всеки може.

Какво можеш да направиш днес и сега:
Не спирай да се запознаваш се с нови хора. Давай повече, отколкото получаваш. Не очаквай нещо в замяна. Когато имаш нужда от съвет или помощ, използвай мрежата си от контакти. Не се притеснявай, срамувай или страхувай. Утре те ще са в твоята позиция и ти също би се радвал да си им от полза! Ако никой от твоята мрежа от контакти не може да ти помогне, разбери кой може и как да стигнеш до тях. 

Късмет

Любимата ми история от университета е за подбора на кадри без опит (т.е. тамън завършили университета) в инвестиционните банки в Лондон. Макар че по тези места работната седмица стига до 100 часа, парите да добри, възможностите след това още повече. В резултат на това много хора подават документи за сравнително малък брой позиции. В екипите по наемане на кадри нямат възможност да разгледат всички CV-та и мотивационни писма, затова вземат горната половина от документи на кандидатите и я изхвърлят. Хора без късмет не им трябват!

Разбира се, тази история най-вероятно е мит (макар че няма да ме изненада и наистина да се е случило някъде). Идеята ми е, че късметът е важен, но е отвъд нашия контрол. Ако опитваме достатъчно пъти, той в един момент ще се обърне в наша полза, най-малкото ще сме в долната половина на документите.

Какво можеш да направиш днес и сега:
Продължаваш да опитваш, докато късметът ти не се усмихне. Както във вица за този, който се молел по цял ден на Господ да спечели от лотарията – без да пуснеш фиш, няма как да стане.