За да развивам успешно личните си финанси, придавам същата важност на своите спестявания, каквато и на приходите. Ако харча повече, отколкото изкарвам, трябва да разчитам на кредити и продажба на активи (или помощи от близки), за да оцелея. Ако харча толкова, колкото изкарвам, не акумулирам средства и в общия случай трябва цял живот да чакам следващата си заплата (след това пенсия), за да изкарам месеца. За да постигна финансова независимост, трябва да съм умел в спестяването на пари.
Колко ще изкарам в живота си?
Малко хора се замислят колко много пари изкарват по време на своята кариера. По данни на НСИ средната работна заплата в България за март 2020 г. е малко над 1 300 лв. За по-лесни сметки нека закръглим на 1 300 лв и да предположим, че човек изкарва средно толкова в рамките на своята кариера. Това значи, че той / тя генерира:
- 78 хил лв за 5 години
- 156 хил лв за 10 години
- 312 хил лв за 20 години
- 468 хил лв за 30 години
- 702 хил лв за 45 години, колкото горе-долу е дълъг професионалния ни живот
Ако хванем средната заплата за София-град за същия период (1 841 лв), същата сметка дава около 1 млн лв. А ако съберем заплатите в едно домакинство, можем да стигнем и до по-високи резултати! Отварям скоба, че данните на НСИ за брутни заплати, а в нашия джоб влизат нетни, които са по-ниски, но ползвам числата само за пример. Важното за теб е какви приходи ще генерирате ти и твоя партньор, макар че е полезно от време на време да поглеждаш как се движат средните стойности в НСИ за твоя район, град и сектор.
Какво да направиш днес и сега:
Ако все още не си го направил, сметни колко пари си изкарал досега и колко още очакваш да изкараш до края на кариерата си. Сега добави и приходите на настоящия или бъдещия ти партньор. Надявам се, че крайният резултат те кара да повдигнеш вежди от приятна изненада!
Нататък в този пост ще разгледам:
- Как определям колко мога да спестя
- Какво друго вземам предвид, за да си съставя план за спестявания
- Как следя изпълнението на плана
- Какво правя, ако изоставам спрямо плана си
Как определям колко мога да спестя
Тъй като получавам заплата веднъж месечно, за мен е най-лесно да сметна колко мога да спестя на месечна база. Някой мои познати получават приходите си на по-къси или по-дълги интервали. За тях може да е по-лесно да правят сметките си в друг диапазон – например, за седмица или на няколко месеца.
Сметката ми е доста проста:
Спестявания = Общо приходи – Задължителни разходи – Незадължителни разходи
Нека разгледаме всеки един от тези елементи:
- Общо приходи – моите месечни приходи са най-вече от заплата. Ти може да имаш допълнителни приходи от наеми, дивиденти или други източници
- Задължителни разходи (non-discretionary) – това са тези разходи, които не можеш да избегнеш по никакъв начин. За мен те включват наем, сметки (телефон, ток, вода, интернет), ипотека, потребителски кредит, местни такси, данъци, храна, транспорт и други. Ти може да имаш допълнителни разходи, свързани с издръжката на семейството си, образованието си и т.н.
- Незадължителни разходи (discretionary) – това се тези разходи, които можеш да намалиш или избегнеш напълно. За мен те включват ресторанти, барове, почивки, спорт, концерти и други.
Бих искал да отбележа, че определени разходи може да са задължителни за мен, но незадължителни за теб. Например, ако работя далеч от дома ми, ползвам кола, влак и / или градски транспорт. Това струва пари. Ако ти работиш близо до дома ти, може би ходиш пеша. Това е безплатно.
Нека направим още едно разграничение.
Макар определени разходи да са задължителни за мен, ако ми се наложи или много го искам, мога да си намаля (не на 100%, но поне донякъде). Например, мога да си намеря жилище с по-нисък наем, да си предоговоря месечните вноски по кредитите, да мина на по-евтин мобилен план, да карам на ориз и макарони и т.н.
Ако вече съм ги направил тези неща и няма какво повече да намаля в задължителните си разходи, максималната сума, която бих могъл да спестя за месеца, е равна на приходите ми минус задължителните ми разходи. Тук идва едно важно “обаче”. Малко хора спестяват цялата тази сума или го правят само за периоди от време, в които им се налага. Аз също съм така, затова си определям бюджет за незадължителните месечни разходи за излизания, пътувания, спорт и подобни и гледам да се придържам към него.
Ако имаш нужда от ориентир, моят бенчмарк за спестяване е около 30% от приходите. През годините съм бил и по-ниско, и по-високо от тази процент в зависимост от целите ми, приходите ми и стила ми на живот. Макар че може да звучи изненадващо, на мен ми беше доста по-лесно да спестявам повече (като процент), докато продължавах да живея като студент през първите години от професионалния ми живот. С увеличаването на приходите през годините очаквах процентът ми да се увеличи значително, но всъщност желанието ми за по-удобен живот надделява с времето, съответно процентът е падал и се е качвал в зависимост от обстоятелствата и решенията ми.
Какво можеш да направиш днес и сега:
Сметни каква е максималната сума, която можеш да спестиш на месечна или друга по-удобна за теб база (Общо приходи минус Задължителни разходи). След това махни от тази сума бюджета си за Незадължителни разходи. Аз използвам нещо подобно на Таблица 1.
Какво друго вземам предвид, за да си съставя план за спестявания
Тъй като аз гоня финансова независимост и съм избрал да инвестирам в недвижимо имущество, моята основна цел за спестяване е покупка на имот. Твоята може да е друга (покриване на кредит, покупка на кола, почивка и т.н.), но принципите са сходни.
След като определя колко мога да спестя на месец без да правя някакви грандиозни промени, смятам колко време ще ми отнеме да достигна целта си. Ако това време ми се струва твърде дълго, обмислям варианти да спестявам повече на месец. Най-лесно е да намаля незадължителните си разходи. Ако се изчерпам от възможности в тази област, започвам да гледам задължителните разходи. Ако и тук ударя стена, мисля за дейност, която да ми докара допълнителни приходи. Ако и това не дава нужния успех, ревизирам целта си или времето, за което да я постигна.
Още няколко принципа, които ми помагат
Аз обичам да си поставям реалистични, но не твърде лесно постижими цели. Това значи, че трябва да се “лиша” от определени “удобства”, за да ги постигна. Аз нямам проблем с това да ползвам Андроид, да си купя дрехи от H&M, да карам евтина кола и т.н. Това допринася за моята финансова свобода. За сметка на това, искам да живея близо до офиса си (защото не обичам да ставам рано), да ходя по ресторанти и барове поне веднъж седмично, да карам сноуборд и т.н. Това отнема от моята финансова свобода.
Хубаво е човек да знае какво е наистина важно за него / нея. Винаги съм се възхищавал на хора, които могат да си позволят разточителен живот, но не го правят в името на по-висша цел или най-малкото, защото осъзнават, че няма да им донесе допълнително щастие или дори може да им навреди. От друга страна знам какво е да гоня определено “качество” на живот и да не мога да си го позволя или да ми се наложи да покрия неочаквани разходи, за които не съм подготвен. Тези неща ме мотивират да гоня още по-усилно целите си. Старая се да работя постепенно и методично, а не да гоня цели на всяка цена. За моя характер това не е особено лесно, дано поне за теб да е, ако споделяш сходни виждания!
Какво можеш да направиш днес и сега:
Ако нямаш конкретна цел за спестявания, е хубаво да започнеш оттам. Сметни колко време ще ти отнеме, за да я достигнеш. Ако времето ти се струва дълго, първо намали бюджета си на незадължителни разходи. Ако пак не ти допада, намали задължителните си разходи. Ако има начин, увеличи приходите си. Ако пак не става, ревизирай целта или времето, за което искаш да я достигнеш.
Как следя изпълнението на плана
Най-лесният начин да се придържаш към плана си е да „плащаш“ първо на себе си, а след това на другите. Какво значи това? Значи, че след като вземеш заплата (или друг приход) първо заделяш парите, които искаш да спестиш. След това живееш с остатъка. Този вариант работи в по-голямата част от случаите, но не винаги.
Когато имаш сметки в различни валути, приходи и разходи в различни държави / на различни интервали, кредитни карти и / или други комплексни фактори, има и по-удачен начин за следене на спестявания (но признавам, че е и малко по-сложен).
Ето как работи по-сложният начин при мен
Аз си следя прогреса веднъж месечно. По-често от това ми се струва твърде обременяващо. Правил съм го само за определени периоди, когато съм се опитвал да премахна лоши навици. Тогава си следях разходите на седмична база, за да мога да правя корекции в поведението си по-бързо. Имам познати, които следят своите спестявания на няколко месеца. Това също е ок, стига да ти носи нужните резултати.
В опростен вариант моята сметка в края на всеки месец изглежда така:
Крайно салдо за текущия месец = Крайно салдо на всяка от банковите ми сметки + Сума кеш – Крайно салдо на всяка от кредитните ми карти
Спестявания за месеца = Крайно салдо за текущия месец – Крайно салдо за предишния месец
След това сравнявам постигнатите спестявания за месеца с плана си. На практика нещата са малко по-сложни, тъй като някои приходи и разходи са по-редки от веднъж на месец. Освен това, има забавяния, непредвидени разходи, еднократни разходи, инвестиции и други. Когато сумата на тези “отклонения” е значима за мен, ги описвам и вкарвам в таблицата. Така добивам по-ясна представа за прогреса си. Иначе числата могат да ме заблудят.
В момента подготвям пост, в който описвам как можеш да сметнеш общата стойност на личното си богатство (net worth) и как да можеш да разбереш в коя част на обществото си – средна класа, елит, топ 1% и т.н.
Какво можеш да направиш днес и сега:
Започни да следиш регулярно прогреса си спрямо плана за спестявания, който си си направил. Аз използвам нещо подобно на Таблица 2. Ако и на теб ти е трудно първо да „платиш“ на себе си, можеш да разгледаш Таблица 3, която е подобна на моята за следене на спестявания.
Какво правя, ако изоставам спрямо плана си
Не познавам хора или компании, които да следват плановете си без отклонения. Даже напротив, в моята работа почти винаги залагаме буфери, които да ни дадат допълнително поле за действие. Ако става въпрос за време на изпълнение на плана, спокойно слагаме 50%-100% отгоре на това, което смятаме, че е “нужно”. Така се справяме с непредвидените ситуации, които неминуемо изникват отнякъде. Освен коефициент върху времето, често слагаме и такъв върху постижимостта на финансовите цели. Ако нещо ни се струва много амбициозно, но не невъзможно, можем да го намалим с 50%-75% от стойността му. Ако ни се струва напълно реалистично, най-вероятно пак ще го намалим поне с 5%-10%.
Подобни буфери могат лесно да се приложат и в личните финанси, особено когато човек прави първи крачки в тази сфера. След като вече има опит, всички сметки стават изключително, дори изненадващо точни. През първите 1-2 години след като започнах работа, плановете ми за спестявания бяха твърде амбициозни и не можех да ги постигна. За сметка на това, последните 7+ години не съм успял да си постигна спестовните цели само в една и то беше, защото ми се наложи да изляза в неплатен отпуск за няколко месеца поради семейни причини. Когато съставях плана си за съответната година, не съм очаквал, че подобно нещо може да се случи, затова и не бях заложил достатъчно голям буфер. Всички други непредвидени обстоятелства за тези 7+ години бяха в рамките на буферите, които си бях заложил.
Аз не съм специален случай, всеки може
Смятам така, защото всеки бизнес, с който съм се срещал в кариерата си (над 100 компании), прави финансови планове и има в пъти по-сложни финанси от нашите лични. За да се представя добре (особено ако има акции, които да се търгуват публично), е нужно тези планове да бъдат реализирани. В противен случай сменят плана, подхода, мениджмънт тима и т.н., докато нещата не започнат да се получават. Има изключения, но това е общият случай. Щом бизнесите могат предвид огромната комплексност, която носят със себе си, то аз и ти нямаме никакво оправдание с нашите лични финанси.
Корективни действия и „мини цели“
Има и няколко корективни действия, който обмислям веднъж месечно, когато смятам къде съм спрямо плана си. Аз сортирам разходите си по категории (храна, алкохол, пътувания, наем/сметки и т.н.). Има 10-ина категории, които ми дават достатъчно добра разбивка, че да видя дали съм прекалил в някое отношение спрямо средното, което харча по принцип. Ако това ми изяжда буфера и има риск да не постигна плана си, следващия месец го давам по-кротко или си измислям предизвикателство – например, мога да спра алкохола за няколко седмици. Това даже е полезно, не само спестява пари!
Както споменах по-горе, моята цел за спестяване е покупка на недвижимо имущество и тази цел ми отнема повече от година. За да ми е по-лесно да следя прогреса си и да се поддържам мотивиран, съм разбил основната си цел на годишни “мини цели”. Стига всяка година да си постигна “мини целта”, съм доволен. Ако не я постигна въпреки корективните действия, които съм направил, явно съм бил твърде амбициозен и следващата година си поставям по-консервативна “мини цел”.
Какво можеш да направиш днес и сега:
Следи месечните си разходи по категории. Аз ползвам Excel (професионално изкривяване), но има безплатни апликации, които помагат в тази сфера. Ако не постигнеш месечната си цел, помисли как да наваксаш. Наваксването под формата на предизвикателство (игра) е по-забавно от идеята за „лишение“. Ако не можеш или не искаш да наваксаш, ревизирай плана си и заложи по-голям буфер.
